БОДЕ.BG

В Лондон, Чърчил нарежда оръдейни залпове в чест на Червената армия, във Франция Съпротивата, осведомена от Лондон, празнува в горите. И в Лондон, и в Париж има (все още!) улици и площад, носещи името "Сталинград". Знаем какво костваше на съветските народи тази най-велика от победите на СССР над фашизма.
Малко се сещаме как се отразява тази победа на България. Ето един малък пример. Бащата на натолюбеца Соломон - Исак Паси, професор по философия, на лекции (които събираха огромно студентско общество) разказваше, как като дете е бил спасен от депортация. Като малък е живеел в Пловдив. През пролетта на 1943 година, цялото му семейство е извикано, заедно с още със стотици евреи, в местно училище. Там те са заключени, за да бъдат качени на ешелони за Полша. След ден пловдивският митрополит Стефан идва в училището, изкатерва се по оградата и казва, че нито един човек от Пловдив няма да тръгне с влаковете. И че е заявил на царя, че където са българските евреи, там ще бъде и той. Останалото знаете. 
Обаче не знаете, защо Борис Трети се поддава на обществения натиск да върне българските евреи, някои от които вече натоварени по ешелоните. Не заради събудена съвест, не заради страх от възмездие (кликите са винаги добре защитени), не!  А заради обрата във войната на Източния фронт след Сталинградската битка. През тази пролет на 1943 г. нашият цар разбира, че дните на нацизма са преброени и България отново ще плаща. Никакви царски морални скрупули нямат място тук! И Борис решава да действа с оглед своето бъдещо опрощение от победителя. Е, смъртта с.г. реши дилемите му. Но за малкия червенокос Исак този ход на царя е атестация за живот. Исак Паси стана водеща фигура във философията, а в личен план дава живот на Соломон Паси. Следователно, без Сталинградската победа нашият Соломон нямаше да е жив. И нямаше да ни запрати отново сред враговете на Русия. Така че, Соломоне, пий тази вечер за това, че славната Победа на Червената армия при Сталинград те докара на белия свят! 
Наздраве!